Триумфът на Артемизия Джентилески
Текст на Краси Генова, оповестен в брой 3 на сп. Момичетата от града.
Въпреки че от началото на годината международните медии подчертават най-много на годишнината от гибелта на италианския художник Рафаело (петстотин години), която е причина доста от музеите и галериите в Европа и Съединени американски щати да провеждат ретроспективни експозиции, една значима и скъпа галерия в Лондон се оформя като магнит за феновете на италианската художничка Артемизия Джентилески (1593–1654) и феминистичното изкуство.
Драматичната й история надминава въображението на всеки холивудски сценарист, а доста от дамите актьори, творили през през вековете, се въодушевяват от гения и безграничната й мощ да отстоява в един искрено мъжки свят вярата и желанието си да рисува, да се показва на езика, който владее до съвършенство – живописта.
Родена в фамилията на известния художник от Тоскана Орацио Джентилески, в чието ателие постоянно се отбивал самият Караваджо, Артемизия израснала с аромата на боите и магичните светове, които се откривали пред нея с помощта на картините на татко й. Започнала да рисува напълно дребна, само че с увереността, че е намерила своя път. След няколко години татко й заел за ролята на преподавател на младото момиче своя сътрудник Агустино Таси, който протяга ръка на 18-годишната Артемизия. Обвинителният развой е тежък и непосилен за обезчестеното момиче и завършва доста бързо след намесата на папата. По-късно художничката отмъщава на своя принудител с картината „ Джудит обезглавява Холофернес “.
В книгата „ Кратка история на женската гняв в изкуството “ се споделя, че „ картината на Артемизия Джентилески, в която елементарна жена показва превъзходство над почитан мъж, евентуално е предизвикана от персоналната полова контузия на художничката “. По-късно във времето излиза наяве, че лицето на насилника в платното е портрет на Агустино Таси, а художествената творба е отмъщението на Артемизия, минало през филтъра на времето и предразсъдъците на съвременниците й. „ Нетипично за XVII век, Джентилески е призована да свидетелства за това закононарушение пред съда. Поради интервенция на папата обаче Таси е освободен, до момента в който за Джентилески останал срамът от обществения развой. И това не е всичко – художничката даже е измъчвана, с цел да каже истината от изнасилването. За разлика от нея героинята в картината й взема правораздаването в свои ръце. “
След унизителния развой и нападките, на които е подложена Артемизия, татко й взема решение да я реалокира във Флоренция и да й откри заслужен брачен партньор в лицето на Пиетро Антонио ди Винченцо Стиатези.
В монографията „ Живопис на пристрастеността “ (издателство „ Кибеа “), отдадена на несправедливо живялата в сянка гениална художничка, авторките Тициана Аняти и Франческа Торес пишат, че „ да напусне родния Рим е мъчителен и в това време освобождаващ избор. Артемизия се откъсва от мъчителното си минало и прекомерно обременителния си баща; доста скоро тя ще се откаже от името му и ще одобри семейството на чичо си. От този миг нататък тя се подписва като Артемизия Ломи “.
Във Флоренция попада в средите на определени благородници, които влагат в изкуство, и по този начин получава значими и скъпи за благосъстоянието на младото семейство поръчки. С поддръжката на един от най-големите си настойници – великия херцог Козимо II, през 1614-а е призната дружно със брачна половинка си в Академията по изобразяване.
Първият й флорентински ангажимент е за фамозната Каза Буонароти, поръчана от племенника на великия Микеланджело Буонароти, и показва толкоз реалистично голото женско тяло, че няколко години по-късно го покриват с драперии. Опасната композиция от смелост и гений разсънва духа на самостоятелната и способна на всичко жена, попаднала в клопката на времето.
През 1637-а Артемизия получава покана от крал Чарлз I, който я кани в Лондон заедно с татко й Орацио. Там рисува „ Автопортрет като притча на живописта “ и стартира взаимна работа с татко си над цикъл огромни платна за кралския двор в Гринуич. За жал, заради непредвидената гибел на Орацио, на 7 февруари 1639
Има още...
Въпреки че от началото на годината международните медии подчертават най-много на годишнината от гибелта на италианския художник Рафаело (петстотин години), която е причина доста от музеите и галериите в Европа и Съединени американски щати да провеждат ретроспективни експозиции, една значима и скъпа галерия в Лондон се оформя като магнит за феновете на италианската художничка Артемизия Джентилески (1593–1654) и феминистичното изкуство.
Драматичната й история надминава въображението на всеки холивудски сценарист, а доста от дамите актьори, творили през през вековете, се въодушевяват от гения и безграничната й мощ да отстоява в един искрено мъжки свят вярата и желанието си да рисува, да се показва на езика, който владее до съвършенство – живописта.
Родена в фамилията на известния художник от Тоскана Орацио Джентилески, в чието ателие постоянно се отбивал самият Караваджо, Артемизия израснала с аромата на боите и магичните светове, които се откривали пред нея с помощта на картините на татко й. Започнала да рисува напълно дребна, само че с увереността, че е намерила своя път. След няколко години татко й заел за ролята на преподавател на младото момиче своя сътрудник Агустино Таси, който протяга ръка на 18-годишната Артемизия. Обвинителният развой е тежък и непосилен за обезчестеното момиче и завършва доста бързо след намесата на папата. По-късно художничката отмъщава на своя принудител с картината „ Джудит обезглавява Холофернес “.
В книгата „ Кратка история на женската гняв в изкуството “ се споделя, че „ картината на Артемизия Джентилески, в която елементарна жена показва превъзходство над почитан мъж, евентуално е предизвикана от персоналната полова контузия на художничката “. По-късно във времето излиза наяве, че лицето на насилника в платното е портрет на Агустино Таси, а художествената творба е отмъщението на Артемизия, минало през филтъра на времето и предразсъдъците на съвременниците й. „ Нетипично за XVII век, Джентилески е призована да свидетелства за това закононарушение пред съда. Поради интервенция на папата обаче Таси е освободен, до момента в който за Джентилески останал срамът от обществения развой. И това не е всичко – художничката даже е измъчвана, с цел да каже истината от изнасилването. За разлика от нея героинята в картината й взема правораздаването в свои ръце. “
След унизителния развой и нападките, на които е подложена Артемизия, татко й взема решение да я реалокира във Флоренция и да й откри заслужен брачен партньор в лицето на Пиетро Антонио ди Винченцо Стиатези.
В монографията „ Живопис на пристрастеността “ (издателство „ Кибеа “), отдадена на несправедливо живялата в сянка гениална художничка, авторките Тициана Аняти и Франческа Торес пишат, че „ да напусне родния Рим е мъчителен и в това време освобождаващ избор. Артемизия се откъсва от мъчителното си минало и прекомерно обременителния си баща; доста скоро тя ще се откаже от името му и ще одобри семейството на чичо си. От този миг нататък тя се подписва като Артемизия Ломи “.
Във Флоренция попада в средите на определени благородници, които влагат в изкуство, и по този начин получава значими и скъпи за благосъстоянието на младото семейство поръчки. С поддръжката на един от най-големите си настойници – великия херцог Козимо II, през 1614-а е призната дружно със брачна половинка си в Академията по изобразяване.
Първият й флорентински ангажимент е за фамозната Каза Буонароти, поръчана от племенника на великия Микеланджело Буонароти, и показва толкоз реалистично голото женско тяло, че няколко години по-късно го покриват с драперии. Опасната композиция от смелост и гений разсънва духа на самостоятелната и способна на всичко жена, попаднала в клопката на времето.
През 1637-а Артемизия получава покана от крал Чарлз I, който я кани в Лондон заедно с татко й Орацио. Там рисува „ Автопортрет като притча на живописта “ и стартира взаимна работа с татко си над цикъл огромни платна за кралския двор в Гринуич. За жал, заради непредвидената гибел на Орацио, на 7 февруари 1639
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ